Loe raamatut: «Желания»

ЖЕЛАНИЕТО КАТО ДВИГАТЕЛНА СИЛА В ЖИВОТА НИ

Ние сме от същата материя, от които са изтъкани

нашите сънища и краткият ни живот е обграден от съня.

Уилям Шекспир

Желанието е една от най-значимите сили които използваме в рамките на нашето съществуване.

Още с раждането ни, идваме на този свят напълно „празни“, ние сме създания които нямат никаква представа какво представляват, нито какво представлява заобикалящия ни свят.

Първата част от живота ни е доминирана от инстинктите за оцеляване - както е с всеки вид на планетата ни, включително минералите, макар и лишени от това, което наричаме живот от наша гледна точка, основана на т.нар. биология - както и представлява един вид състезание и борба за спечелване на собствено място в тази Вселена и в живота.

Дори между клетките и атомите ни съществува един вид несъзнателен инстинкт за самосъхранение, тъй като са част от едно общо, което не може да се отдели едно от друго.

Новороденото е ангажирано несъзнателно със собственото си оцеляване, най-ниското стъпало от пирамидата на АбрахамМаслов, която представлява йерархията на човешките нужди по смисъла на индивидуалната реализация.

Тази скала представлява реализацията на индивида и за да може да достигне върха, тоест, пълната индивидуална реализация, трябва да премине през първото, най-елементарно и необходимо стъпало, до последното.

В основата на пирамидата се намират нуждите от физиологичен тип като глад, жажда, сън, по-нататък следва нуждата от сигурност и закрила, на третото стъпало се намира нуждата от принадлежност, обич, семейство, на четвъртото е нуждата от признание, престиж и успех, а на последното се намира потребността от лична реализация.

За да бъде задоволена всяка нужда, се изисква една много особена енергия, наречена желание.

Без желание, човекът не може нито да реализира себе си, нито да постигне престижна позиция.

Без да го желае, не би могъл дори да има семейство и да бъде заобиколен от обич, не би могъл да има сигурност.

И именно, по отношение на оцеляването, желанията са автоматични, несъзнателни, за да може всеки индивид силно да желае и преди всичко, да живее.

Ако вземем например, сексуалния акт, природата ни е създала така, че този акт да ни дарява с толкова силни емоции и удоволствие, че да не можем да се лишим от него, всичко това, с цел продължаване на вида.

Нека се върнем на споменатото бебе. В един момент, сред цялото море от информация, което заучава и което неизбежно формира представата му завъншния свят, а в последствие и за самото него, се формира това, което бива определено като индивидуалност, онази уникална смесица, която го отличава като единствено и неповторимо.

Какво излиза на този етап на бял свят чрез индивидуалността, чрез играта, чрез начина на изразяване на бебето, в ситуацията, в която се озовава? Как се справя с цялостното си съществуване?

Чрез желания.

Ражда се желанието като двигателна сила на индивидуалния живот, ражда се като намерение и се изразява чрез него.

Следователно, всяко мое желание е и намерение, и в рамките на целия ми живот, продължавам настоятелно да желая.

Това може да изглежда странно, но фактически е така, свикнали сме да гледаме на желанието като на нещо „голямо“, „неизпълнимо или почти неизпълнимо“, „недостижимо или такова, за което трябва здраво да се изпотим, за да го постигнем“, но в действителност, цялото ни съществуване е основано на различни малки и големи желания, които съпътстват живота ни.

Такова е желанието да изглеждаме по определен начин, да бъдем, да постигнем, да реагираме, да опитваме, да търсим, да вярваме, да създаваме, да знаем, да искаме, да имаме, да можем…

При децата това се вижда по ясен начин, достатъчно е да ги наблюдаваме по време на игра, за да видим колко невъздържани са постоянните им желания, докато при възрастните, макар и при тях да не е изчезнало нацяло всичко това, се опитват да замаскират, поне отчасти, цялостния си „свят от желания“, давайки гласност само на това, което счита за угодно или възможно спрямо дадената ситуация и присъстващите хора.

Можем да дефинираме желанието като двигателна сила, която подтиква съществото ни към определени посоки, посоки, желани от нас самите, основани на желанията ни.

Желанието подтиква към действие, определя поведението ни, както спрямо желанието, така и спрямо негативната страна на желанието, тоест, случва ни се това, което не желаем.

Това също е желание, то бива определяно като негативно, защото е нещо, което не искаме да се случи, но и то ни тласка към ситуации, които целят да се изпълни.

Може би изглежда странно, но именно това се случва достатъчно често, фактът, че мислим за това, което не искаме да се случи и превъртайки го непрекъснато в главата си, правим така че, подсъзнанието го приема сериозно. Това се случва, защото то приема нашите насоки, без да ги осъжда. Ако помните метафората за екипажа, той не коментира, ограничава се да изпълнява заповедите на командира.

Оттук идва и важността на тези насоки, един аргумент, който ще бъде разгледан в последствие.

Всяко наше действие винаги е подтикнато от желанието. Ако желанието не съществуваше, ние просто не бихме реагирали, оттук идва и ясната концепция, че не всяко желание ни подтиква, а само най-интензивните от тях.

Стигайки до темата за интензивността на желанието, въпросът който си задаваме на този етап е следния: ако животът е напълно и постоянно изпълнен от желания, какво трябва да направим, за да може всяко едно желание, от най-обикновеното до най-трудното, да се изпълнят действително, да станат реалност, нашата реалност?

Всъщност, може да се каже, че има три нива, три стъпки, които трябва да се преодолеят, за да може желанието да се осъществи. Първата е интензитетът на желанието, втората е да се довериш и да изчакаш, докато се осъществи, а третата е неугасващата и постоянна сила на самото желание.

В основата на всяко желание е интензитетът, което го придружава, колкото повече едно желание е трудно изпълнимо, толкова повече нараства интензитетът - желанието ни то да се изпълни и превърне в реалност.

Интензитетът на желанието е като огън, запалващ фитила, който ще доведе до експлозията на потенциала ни –важен елемент, без него, все още имаме бомбата, но няма как да я доведем до експлозия.

Този интензитет определя до каква степен ще успеем да постигнем желанието си, защото у нас постоянно се раждат капризи и умират, за да направят място на нови и няма да се реализират никога, няма да имат нужния интензитет, за да спомогнат осъществяването им.Благодарение на интензитета на желанието което инвестираме в борбата за неговата реализация, защото така трябва да си представим този интензитет, като битка за превземането на това което жадуваме.

Но тази сила не трябва да е единствена, напротив, ако сгрешим, прелива неизбежно на второто ниво, необходимо за реализацията – очакването рано или късно, желанието ни да се изпълни, несломимостта в борбата след първия удар или неуспех.

Очакването е един нужен преход.

Представете си един проект на къща, който се появява като желание за един определен вид структура; веднъж взето това решение, къщата не става автоматично действителност, напротив, нуждае се от време за реализацията си и не само. По време на изграждането ѝ може програмата да се промени или нещо да се обърка, което ще добави към първоначалният проект допълнително очакване.

Това обаче, няма да обезкуражи строителят, който знае, че накрая ще постигне това, което си е набелязал.

Каквото и да е желанието, било то да се случи нещо по определен начин, било то да се получи нещо от заобикалящия ни свят, правилното отношение е да вярваме, че желанието ни, рано или късно, ще се осъществи, защото продължаваме да го желаем.

Или казано по друг начин, никога не бих успял да постигна нещо, ако не очаквам, че ще го постигна и ако не насочвам вътрешния си свят чрез желанията си към определена цел за следване.

Всичко това може да звучи объркващо, защото може лесно да се възпротивим, ето, искам да съм богат, но както се казва, само с надеждата и ще си остана.

Тук обаче, не говорим за „надежди“, а за очакване с доверие, т.е. знам че ще постигна нещо, защото желанието ми е силно и волята ми е постоянно насочена към преследване на целта или казано по друг начин, едно желание се ражда и влиза агресивно в мисления ми свят. Такова желание се превръща в очакване с доверие за чувствата ми и волята ми, и моите действия ме подтикват в посока на изпълнението му.

Това не е умствена спекулация, достатъчно е да се огледаме наоколо. Всяко създадено нещо, всеки постигнат резултат е бил постигнат така, всичко това е изминало същия път.

Нищо от всичко това, не би съществувало, ако не съществуваше желанието, което го е родило, на първо време - на ментално ниво.

Всички идеи се раждат от желанието, дори Архимед във ваната си, в момента в който интуицията му го спохожда и той извиква „Еврика!“, е имал желанието да открие подобно нещо, иначе идеята щеше да го споходи и отмине, не намирайки благородна почва, не намирайки едно предразположено да я разбере и да я изпълни съзнание.

Доверието в себе си е най-доброто качество, която някой може да притежава, това е необходимото условие, за да се постигне успех, също както и надеждата интерпретирана като оптимизъм, разбира се, всичко това не слепешката, а преминало през рационалната мисъл.

Без оптимизъм, без доверие, без надежда, енергията ни угасва, спираме да се борим, захвърляме всичко.

Стигаме до третата необходима стъпка, тази на постоянната воля, насочена към изпълнението.

Волята е една огромна сила, с която разполагаме и която ни позволява буквално да преобърнем света.

Тя е могъща и неограничена относно предразположенията и способностите, което означава, че когато искаме нещо, то първо бива пожелано, а после посредством волята се превръща в желанието ни, с постоянство, рано или късно, в очакване с доверие, при всички случаи ще се случи, по силата на факта, че всички необходими стъпки са изпълнени.

Волята обаче, се нуждае от нещо, което да я задвижи и това нещо, не е нищо друго, освен горещо да се желае, така цикълът се затваря и се отваря наново.

От този закон не може да се избяга,

в случай че е изпълнен, винаги се достига до резултат, дори когато, както казахме по-рано, нещата са наопаки, тоест, когато не желаем определено нещо, което така или иначе е също желание, което сме съхранили в съзнанието си, там се е превърнало в очакване с доверие и не сме искали в никакъв случай то да се случи, като по този начин сме задействали силата на волята.

Волята е в действието. Действие за конкретната реализацията на желанието, това, което задейства целия механизъм. По-голямата част от хората, които смятат, че не могат да реализират желанията си, обикновено остават в пасивната фаза на желанието, тази на мечтаене и визуализация, но нямат нужната вяра, за да повярват, че това желание може да се постигне, нито в последствие успяват да включат волята си, която да ги тласне в посоката на самото желание.

Достатъчно е да знаем това и да го извършим, за да постигнем желаното. Ако не успяваме, то е, защото започват да участват

елементи, които саботират работата ни. Това, което следва, е един по-дълбок анализ на тези елементи.

На този етап ще разгледаме механизмите които се внедряват в нас, целящи да саботират една или всичките три стъпки заедно и които в последствие няма да позволят постигането на желанието ни.