Loe raamatut: «Mорското Конче Срещу Монарха»

Водното конче срещу монарха

Втора книга

от

Чарли Бриндли

charleybrindley@yahoo.com

www.charleybrindley.com

Редактиран от

Карън Бостън

Уебсайт https://bit.ly/2rJDq3f

Предна обложка от

Чарли Бриндли

Гръб на обложката

Ники Вукадинова

Преведена

от Ивет

© 2019 Чарли Бриндли, всички права запазени

Отпечатано в Съединените американски щати

Първо издание 29 май 2019 г.

Тази книга е посветена на

Сет Алва Уокър

Някои от книгите на Чарли Бриндли са

преведени на:

италиански

испански

португалски

френски

холандски

турски

китайски

украински

и

руски

Следните книги са налични в аудио формат:

Раджи, първа книга (на английски)

Не ги съживявайте (наанглийски език)

Последната мисия на Седмата кавалерия (на английски)

Слонът на Ханибал и момичето, първа книга (на руски)

Хенри IX (на италиански)

Други книги на Чарли Бриндли

1. Изкопът на Оксана

2. Последната мисия на седмата кавалерия

3. Раджи Книга първа: Октавия Помпей

4. Раджи Книга втора: Академията

5. Раджи Книга трета: Дайър Кава

6. Раджи К нига четвърта: Къщата на западния вятър

7. Слонът на Ханибал и момичето

8. Сиан

9. Арион XXIII

10. Последното място на Хинденбург

11. Водното конче срещу Монарха: Първа книга

12. Море на спокойствието 2.0 Книга първа: Проучване

13. Море на спокойствието 2.0 Книга втора: Инвазия

14. Море на спокойствието 2.0 Книга трета

15. Море на спокойствието 2.0 Книга четвърта

16. Море от скръб, Книга втора на Божия жезъл

17. Не ги съживявайте

18. Слонът на Ханибал и момичето, Книга втора

19. Не ги съживявайте

20. Хенри IX

21. Инкубаторът на Кубит

22. Играта на Каспър

Скоро предстоят

23. Водното конче срещу Монарха: Трета книга

24. Пътуване до Валдасия

25. Тихите води са най-дълбоки

26. Г-жа Макиавели

27. Арион XXIX

28. Последната мисия на Седмата кавалерия книга 2

29. Слонът на Ханибал и момичето, книга трета

Вижте края на тази книга за подробности за останалите

съдържание

Глава първа

Глава втора

Глава трета

Глава четвърта

Глава пета

Глава шеста

Глава седма

Глава осма

Глава девета

Глава десета

Глава първа

ЦРУ не е единствената банда от призраци с оръжие. Изглежда Кремъл е разработила своя собствена.

Ню Йорк, днес.

Ригър Ентайм почука на вратата на апартамент 7С. Докато чакаше, той погледнал по коридора, докато една смееща се двойка излизаше от асансьора и се отдалечи от него. Живописни пейзажи украсяваха извития коридор, а на шикозни странични масички бяха сложени вази със свежи цветя.

– Отне ти много време. Катрина се усмихна, когато отвори вратата.

– Щях да дойда по-рано, но...

– Млъкни.

Тя плъзна ръцете си около врата му и притисна устните си към неговите. Когато я прегърна и ритна с крак вратата, за да затвори, хартиената му чанта я удари в задника.

– Ъммм... чувствам, че си донесъл нещо твърдо с теб.

– Да. Той я целуна отново. – Твърд алкохол.

– И това също ли?

След малко тя се наведе. – Гладен ли си?

Той поклати глава и я целуна отново.

Тя се протегна назад и взе чантата от ръката му. – Искам да видя какво ми носиш. Тя отвори чантата и надникна вътре. – Обичам винени коктейли.

– Къде е Рейчъл?

– В сиропиталището. Тя взе ръката му, за да го поведе към кухнята.

– Иска ми се да беше тук.

– И на мен също. Просто я обичам до най-малката подробност. Катрина постави бутилките на кухненската маса.

– Седни там. Тя посочи един стол до масата, след което сложи ръкавица за фурна. – Направих пица.

– Еха, мирише страхотно. Може би съм гладен.

Тя постави пицата върху печката и я наряза с кръглия нож за пица. След като плъзна четири големи парчета върху чинията, тя я постави на масата и взе стола срещу него.

– Откъде да започнем? – попита тя.

Взе парче пица и веднага я пусна. – Обикновено започвам с пръсти, но е твърде горещо.

Знаеш за какво говоря. Тя скочи от стола и отиде до чекмеджето за две вилици. Вместо да се върне на стола на масата, тя седна до него.

Всеки от тях използваше вилиците си, за да отреже парче пица.

– Защо те уволниха? – попита той.

– За това, че спя с врага, за начинаещи, което не съм правила.

– И друго?

– Застрашаване на деца.

– Е, това е вярно, ако си помислил, че може да съм убиец.

– Ха, не знаеш колко близо си бил до куршума.

Ригър спря да дъвче и втренчи поглед в нея.

– Помниш ли първия ден, когато ни купи горещ шоколад?

Той кимна.

– Видя ли изобщо дясната ми ръка? Не, не я видя, защото беше в джоба на палтото ми, точно до моя служебен револвер, който, между другото, трябваше да върна днес.

– Насочила си пистолет срещу мен?

– Не точно срещу теб, но можех да го взема с ръката си за миг, ако ти направеше някакъв ход срещу нас. Същото се отнасяше, когато си мислеше, че ти чистя кухнята. През цялото време те наблюдавах, докато си играеше с Рейчъл.

– Ами... Той се върна към храната си. – Мислех, че си доста лоша в чистенето на къщи.

– Толкова исках да те арестувам, но нямах доказателства, нищо, което да дам в съда.

– Кога омекна спрямо мен?

– Вторият път, когато с Рейчъл отидохме в апартамента ти. Започнах да виждам, че си добър човек. Катрина изкриви капачките от два винени коктейла и постави единия пред Ригър.

Той отпи. – И предполагам, че си докладвала на шефа си, че вече не съм заподозрян?

– Да, но капитан Билингсли не повярва. Каза, че съм свикнала с теб и трябва да се отдръпна за малко, може би да попълвам документи или да пиша глоби за паркиране.

– Но ти не беше.

– Как бих могла?

– Той ли те уволни?

– Да. Не ме уволни, а ме отстрани, докато вътрешни разследвания приключат с разследването си. Мисля, че това е третото нещо в списъка, което наистина го отблъсна.

– Какво е то?

– Неподчинение и неследване на процедурите на отдела.

– Това са две неща.

– И терминът "разхлабено оръдие" се появи повече от няколко пъти.

– Звучи сякаш наистина си го ядосала, но не мога да си представя, че не си се подчинявала на някого. Ригър погледна в кухнята, след това се изправи, за да издърпа две хартиени кърпи от ролка, лежаща до мивката. Той ѝ подаде едната и избърса устата си с другата.

– О, добре, не съм се подчинявала, но също така отказах да спра да те виждам.

Той се обърна към нея. – Струваше ли си?

Тя се вгледа в своето парче пица за момент. – Още не. Тя отхапа една хапка.

– Ти си сладка. Ще се напием ли или какво?

– Какво.

Ригър сложил бутилката долу и я взе в прегръдката си. Целуна устните ѝ, бузата, ухото, после врата ѝ. Когато захапа горното копче на блузата ѝ, тя изпусна винения си коктейл. Бутилката удари масата и се претърколи, разливайки розовата напитка. Никой от тях не забеляза.

Той бутна пицата си настрани и я взе, за да я качи на масата пред него. Тя разтвори коленете си и той притисна лицето си до гърдите ѝ. Когато той я обгърна, тя прегърна врата му и сложи бузата си на главата му.

– Ригър, прошепна тя.

– Хмм?

– Защо ми е мокър задника?

Той отпусна ръката си до задника ѝ, после до масата. – Винен коктейл – каза той, без да смени позицията си.

– О. Добре.

– Не мислиш ли, че трябва да се преоблечеш от тези мокри дънки?

– Не тук.

– А къде?

– В спалнята.

– Имаш ли такава?

Тя се отпусна напред, от масата и в скута му, яхвайки го.

Когато го целуна, той усетил как езика ѝ докосва устните му. Той раздели устните си и езиците им се срещнаха.

– Кат, прошепна той.

– Хмм?

– Сега панталоните ми са мокри.

Тя отхвърли глава, смеейки се. – Донесе ли дребни?

Той разтърси главата си.

– Виждаш ли вратата? – попита тя.

– Не.

– Отвори си очите.

– О, имаш предвид вратата с мигащия неонов надпис,’спалня, спалня, спалня?’

– Да, да, да.

Ригър я отнесе в стаята, после седна на леглото, гледайки я как разкопчава дънките си.

Катрина не си свали дънките. Вместо това, тя разкопча блузата си, като го наблюдаваше. Когато стигна до последното копче, тя каза – Искаш да се запознаеш с Телма и Луис?

Очите на Ригър се разшириха, когато видя розовия ѝ прозрачен сутиен. Кимна без да отмести поглед от нея.

Тя се измъкна от блузата и я хвърли настрани, след което се зае да разкопчае сутиена си.

– Никога... Той спря, преглътна и мигна. Той отново опита гласа си. – Никога не съм познавал жена, която си е кръстила гърдите.

– Те не са Телма и Луис, глупчо. Това са те. Сутиенът ѝ падна на пода, когато тя кръстоса ръцете на гърдите си и хлъзна два малки пистолета с кожени кобури, залепени за долната част на гърба ѝ.

– Еха!

Тя завъртя никелираните пистолети около показалците си, докато гледаше към него. – Капитан Билингсли не знаеше за тези бебчета. Тя подхвърли десния пистолет във въздуха и го хвана зад гърба си. – Къде е Телма?

Ригър погледна лявата ѝ ръка, която тя държеше протегната към него, с длан нагоре. – Няма я.

– Къде е Луиз?

Сега дясната ѝ ръка беше празна. Тя сложи ръцете си една до друга високо над главата си и мърдаше с тялото.

Ригър не можеше да се сдържи да не се усмихне. Той гледаше как бедрата ѝ се поклащат и красивите гърди се люлеят.

Тя танцуваше пред него, после бавно обърна тялото си, докато се изправи далеч от него. Тя се наведе напред.

– Телма и Луиз! – извика той, когато видя двата пистолета да се подават наполовина от джобовете ѝ край бедрата.

– Можеш да ги докоснеш, ако искаш.

Той се протегна към люшкащите се пистолети, но тя се завъртя и грабна ръцете му.

Той стоеше изправен с лице към нея.

– По-добре да съблечем от тези мокри дрехи, каза тя.

– Ето, нека помогна.

* * * * *

Късно на следващата сутрин, Ригър и Катрина стояха в коридора пред апартамента му. Той я взе в прегръдката си и я целуна. Тя се наведе се назад, плъзвайки ръцете около кръста му.

– Гладна ли си? – прошепна той до ухото ѝ.

– Ъъъъ. Тя го погледна. – Мирише ли ти на понички?

Той подуши въздуха. – Не, а на теб?

Той бръкна в джоба си за ключовете си, а Катрина опита вратата – тя се отвори.

Те влязоха вътре, за да намерят Пъг и Отъм да седят заедно на дивана. Кутия с понички Криспи Крем беше на масата за кафе.

– Риг! Пъг скочи на крака. – Ние се тревожехме за теб.

– Да, виждам.

– Къде бяхте? –попита Отъм.

– Ъммм...– каза Катрина – наоколо. Тя погледна Ригър и се усмихна.

– Ах – каза Отъм с усмивка – това ли е ’наоколо’ каквото и аз си мисля?

– Няма значение – каза Ригър. – Надявам се, че двамата сте харесали апартамента ми.

Той взе поничка пълна с крем и я подаде на Катрина, а после взе още една за себе си. След това и двамата седнаха заедно на местото за любов.

– Всъщност – каза Отъм, ние се позабавлявахме. Тя хвърли бърз поглед към Пъг.

– Това същото забавление за което си мисля ли е? Катрина се протегна за салфетка, за да избърше устните си.

– Ха – засмя се Пъг – дори по-добро.

Отъм мушна Пъг в ребрата с лакет, докато тя говореше с Ригър. – Риг, ползваш ли Туитър?"

Ригър дъвчеше и преглътна. – Да, ползвам Туитър и туитвам.

– Добре. Отъм взе телефона си от масата. – Виж това. Докосна копче върху новия си Галакси телефон, след това е с палец набра номер.

Ригър си избърса ръцете в салфетка и взе телефона от джоба на бедрото си. Той погледна дисплея. – Трябва ли да туитваме сега?

Пъг се наведе близо до Отъм, наблюдавайки дисплея на телефона ѝ.

Тя погледна Пъг и вдигна рамо.

– Сега набери две-д-две – каза Пъг.

Тя го направи, после и двамата се усмихваха, когато нещо се появи на екрана ѝ.

– Все още нямам Туитър? – каза Ригър.

Отъм насочи брадичката си към стълбището и четиримата погледнаха нататък.

След малко се появи малко създание в горната част на стълбите, пърхащо близо до тавана.

– Донован! – викна Ригър.

– Донован? – попита Катрина.

Отъм върна вниманието си към телефона си, гледайки екрана, докато накланяше телефона си, за да контролира малкото Водно конче. Мълчаливото създание се наклони напред и отлетя долу. В долната част на стълбите Донован се обърна и се наклони настрани, докато не застана само на сантиметри от усмихнатия Ригър.

– Красиво, прошепна Ригър. – Но как —

Изведнъж, крилата на Донован трепнаха и той се снижи няколко сантиметра.

Пъг се протегна пред Отъм и остана с протегнаха ръка, с дланта нагоре. – Свали го на земята.

Отъм натисна едно копче, после друго.

Донован спря в ръката на Пъг.Отъм изключи захранването и крилата застинаха.

– Какво е това нещо? – попита Катрина.

– Шшшш – каза Отъм и после сниши гласа си. – Това е най-секретния проект на Ригър.

– Тази малка буболечка?

Ригър се протегна, за да вземе Водното конче от Пъг. – Тази малка буболечка струва 7 млн. – каза той. – Но вече не е тайна. Той погледна Отъм. – Колко време в полет има батерията?

– Почти два часа.

– Не е зле, но как го контролираш с телефона си?

– Донован вече има свой собствен телефон – каза Пъг.

– Снощи получихме телефона – каза Отъм. – След това Пъг хакна телефона и го върза към контролна кутия горе. След това написахме приложение за моят Галакси, използвайки акселерометъра и жироскопа му, за да контролираме движенията на Донован. И сега единственото, което трябва да направим е да наберем номера на Донован, да въведем няколко тайни кода и имаме аудио и видео от телефона, от който се обаждаме. Всичко, което трябва да направите, е да наклоните телефона си натам на където искате той да отиде.

– Без майтап? – попита Ригър. – Може ли да го взема на моя?

– Е, Донаван има невходиран номер.

– Чудесно. Момчетата от ЦРУ ще полудеят по него.

– Може да им дадем номера му. Отъм се усмихна на Ригър. – Готов ли си да го включиш в адресната си книга?

Ригър кимна и тя му каза номера. Той го добави в адресната си книга.

– Трябва да изтеглиш приложението – каза Пъг.

– Добре.

Пъг му даде инструкциите.

Ригър набра номера на Донован. – Паролата? – попита той.

– Clicker – каза Отъм.

Ригър, въведе паролата. – Хей, погледни, Кат. Той обърна телефона си към нея, за да може тя да види екрана.

– Да, ето ги Отъм и Пъг, седнали един до друг – каза Катрина. – Къде е камерата?

Пъг обърна Донаван с лице към Ригър и Катрина. – Две малки камери за очи.

– Доста добре работят за размера си, каза Катрина.

– Да – каза Отъм – но предаването на видеото обратно на контролната кутия горе изразходва батерията.

– Напиши едно-х-едно–каза Пъг.

Ригър набра командата и видеото се изключи.

Пъг обърна Донаван по гръб и го задържа стабилно за Отъм.

Тя извади старата батерия от скоба на корема му и вкара нова. – Запоихме място за батерията на стомаха му, за да е лесно да сменяме батериите.

– Добра идея – каза Ригър.

– Окей – каза Отъм. – Сега набери отново номера му.

Ригър набра номера му, докато Пъг постави Морското конче на масата. След като се установи връзка, Ригър получи видео сигнала от Донован на екрана на телефона си. – Сега какво?

– Чакай малко – каза Отъм – няма да стане с неговия телефон. Трябва да имаш поне модел Galaxy S-5, защото има сензори за накланяне.

– Правилно, каза Пъг. – Риг, ще трябва да си купиш нов телефон. Но засега използвай този на Отъм.

– Добре. Ще си купя нов телефон по-късно днес.

Отъм му даде телефона си.

– Сега набери две-д-две, каза Пъг. – След това го контролираш, като накланяш наляво, надясно, напред и назад.

Скоро крилата на Донаван започнаха да трепкат и той се вдигнал от масата. Той направи бавен кръг, като се изкачи близо до тавана.

– Така е много по-добре от онези два джойстика, които използвахме, каза Ригър. – Какъв е обхвата?

– Накарахме го да лети чак до кухнята тази сутрин – каза Отъм.

– Иди отвори входната врата – каза Ригър.

Пъг отиде да отвори вратата, а Ригър насочи Донован към коридора. Той обърна Водното конче наляво, докато гледаше видеото на телефона си.

– Следвай го, Пъг – каза Ригър. – Да видим докъде може да стигне.

– Добре – каза Пъг. – Хей, някой слиза от асансьора.

Ригър гледаше видеото и вдигна Донован близо до тавана на коридора, където го настрои на кръжене. – Да видим дали ще го забележат – каза Ригър на Отъм и Катрина.

Един мъж и дама слязоха от асансьора, после вървяха по коридора, поглеждайки усмихнатия Пъгсли.

Ригър завъртя Донаван, за да вижда двойката на видеото. Те изобщо не забелязаха малкото насекомо.

Двойката влезе в апартамента срещу входната врата на Ригър, после Ригър обърна обратно Донован, за да лети към асансьорите, а Пъг го следваше. Малко по-далеч от асансьорите, сигналът от Донован започна да избледнява.

Ригър обърна малкия самолет, да се върне към апартамента му.

Отъм отиде до вратата. – Къде зави? – попитала Пъг.

– Около 10 метра след асансьорите, каза Пъг.

– И може би на 20 метра от тук до асансьорите, каза Отъм. – Плюс още двадесет и пет или там-някъде до контролната кутия в стаята му. Обхватът му е около 50 ярда. Не е зле за малко животинче като него.

Пъг последва Донован обратно вътре. – Ако можем да преминем на по-висока честота, мисля, че можем да подобрим обхвата.

Ригър постави Донован в протегнатите ръцете на Катрина. – Той е сладък малък приятел – каза тя. – Но какво иска ЦРУ да може той?"

– Ще бъде пренесен в определена област от по-голям дрон, казва Ригър , след това ще бъде пуснат да прелита над ракетна установка или тренировъчен лагер за терористи. Според теорията, никой няма да обърне внимание на Водно конче, което се върти наоколо. Неговите видео и аудио сигнали ще бъдат предавани през кораб-майка, кръжащ на високо, след това обратно в щаба.

– Какво ще стане, ако батерията му свърши, докато той е на шпионска мисия?

– Той има запалително устройство, което ще се задейства автоматично, когато батерията му свърши – каза Ригър. Но ако се добере до кораба-майка преди да остане без батерия, запалителният ще бъде обезвреден.

– Жалко, че няма малка картечница – каза Пъг.

– Ъммм...

– Не ми казвай, че има пистолет. Катрина погледна корема на Водното конче.

– Не, няма – каза Ригър. – Но работя върху въпроса за оръжие. Той погледна Отъм.

Тя се засмя. – Включва ли месоядна риба или отровна жабешка слуз?

– Жабешка слуз.

* * * * *

– Може ли да попитам нещо, Мамо? – Катрина попита Рейчъл, докато седяха в хола на Ригър, докато Ригър, Отъм и Пъг бяха горе, работейки по Водното конче.

– Ъх-хъ – отговори Рейчъл, докато си играеше с Хенри, куклата Барби.

– Не е нужно да ми казваш нещо, ако не искаш, но знаеш, че съм ченге и наистина искам да разбера кой е направил това лошо нещо на родителите ти.

Рейчъл спря да си играе с куклата, после погледна надолу към пода и си разклати главата.

– Всичко е наред. Не е нужно да говориш за това. Ела тук и ме прегърни.

Рейчъл остави куклата си и пропълзя в скута на Катрина. Тя държа момичето близо, с буза опряна на главата на детето.

– Обичам те, Рейчъл.

– И аз те обичам, г-це Кат.

И двете останаха тихи известно време, после Рейчъл каза: – Още сънувам кошмари.

– Знам, скъпа.

– В сиропиталището, понякога нощем се събуждам, плачейки, а Сестрата ми позволява да спя с нея.

– Харесваш сестра Сузан, нали?

Рейчъл кимна.

– Аз също я харесвам. Тя е мила.

– Защо са направили това на мама и татко?

– Не знам, но първото нещо, което ще попитам, когато ги хвана е защо са наранили майката и бащата на най-добрата ми приятелка.

– Тогава какво ще им сториш? Рейчъл погледна към Катрина.Катрина преглътна. След малко тя каза: – Ще ги вкарам в затвора за много дълго време. Ще ги заключа в дупка с всички плъхове и паяци.

Рейчъл се усмихна и си отпусна глава върху гърдите на жената. – Мъжът имаше грозно лице.

Катрина чакаше, оставяйки момичето да разказва със свое темпо.

– Той танцуваше смешно, също като жената, но нямаше нож като нея. И всяка минута, той правеше това...Рейчъл слезе от скута на Катрина и направи движение с лактите си, докато тя стоеше пред нея.

– Какво? – попита Катрина, накланяйки глава настрани. – Какво е правил?

– Ето така. Рейчъл притисна лакти до кръста си и ги вдигна нагоре.

– Чакай малко. Катрина стана и изпълни същото движение. Тя откри, че лактите докосваха колана на дънките, и когато ги вдигна, дънките също се вдигнаха. – Все едно си дърпа панталоните с лактите?

– Да, ето така. Рейчъл го направи отново. – И той го правеше през цялото време. Танцуваше наоколо и после си вдигаше панталоните.

– Странно.

– Не искам да говоря повече за тези неща.

– Нито пък аз – каза Катрина. – Да започнем да правим вечеря за Риг, Отъм и Пъг. Обзалагам се, че са гладни.

– Добре. Рейчъл изтича към кухнята.

* * * * *

В сряда вечерта, след като Катрина сложи Рейчъл да спи, тя, Пъг, Отъм и Ригър седнаха на масата за хранене.

Катрина попита Пъг дали може да пусне видеото, което е заснел в Сентръл Парк.

– Разбира се. Ще ми отнеме само минута да го настроя.

– Пъг снима видеа ли? – попита Отъм.

– Един тип следеше Ригър, а Пъг го е заснел на камерата на телефона си, когато Ригър завел Улф на разходка в Сентръл Парк.

– Защо някой те следи, Ригър? – попита Отъм.

– Нямам представа. Отначало с Пъг си мислехме, че е в съдружие с Кат. Ригър взе ръката на Катрина. – Но после разбрахме, че тя не го познава.

– Защо мислиш така? – попита Отъм.

– Те си мислеха, че съм някой, който не съм, каза Катрина.

– Ти беше някой, който не си, каза Ригър с усмивка.

– Не, винаги съм била аз. Но не съм сигурна за теб.

– Добре, вие двамата. Сега съм напълно объркана, каза Отъм.

– Готови за пускане на лентата, каза Пъг.

И четиримата изгледаха видеото на човека, който следеше Ригър и Улф.

– Боже мой – каза Отъм. – Това е един грозен човек.

– Точно моя коментар – каза Катрина.

Те гледаха известно време, а после Катрина каза: – Това е той.

– Кой? – попита Пъг.

–Човекът, който е помогнал да убият родителите на Рейчъл.

– Откъде знаеш? – попита Ригър.

– Забелязвате ли как си дърпа панталоните с лакти? – попита Катрина.

– Това ли прави той? – попита Отъм.

– Да. Това е нещо като нервен навик, каза Катрина.

– Странно – каза Пъг. – Но това прави ли го убиецът?

– Рейчъл ми каза, че го правел през цялото време, докато жената нарязала майка ѝ и баща ѝ. Тя каза, че танцувал и си дърпал панталоните с лакти. Тя дори ми показа как го е правил. Катрина кимна в посока на екрана на компютъра. – Точно така, както го прави. Ако го намерим, ще намерим и жената.

– Ето защо Рейчъл изкрещя онази вечер, когато го видя на видеото, каза Ригър. – Тя го разпозна.

– Но защо те следи, Ригър? – попита Отъм.

– Нямам представа.

* * * * *

Рейчъл седна до Отъм по време на вечерята.

– Къде е големия ти самолет? – попита Рейчъл.

– Долу на летището.

– Качи ли се в небето днес?

– Не. Техниците работят по колесника, така че няма да мога да летя ден-два. Отъм взе телефона си от джоба и го сложи на масата между двете им чинии.

– Искаш ли да видиш нещо?

Рейчъл кимна.Отъм набра телефона на Донован. – Гледай екрана.

Рейчъл се наведе към Отъм, за да вижда екрана.

Отъм въведе кода, за да включи Водното конче, и екранът оживя.

– Какво е това? – попита Рейчъл, като примигваше към дисплея на телефона.

– Задръж за малко. Отъм завъртя телефона, за да вдигне Донован от масата в стаята на горния етаж. Гледайки екрана, тя го насочи към вратата. – Хммм, някой...– тя погледнала Пъг, – затвори вратата.

– Ъъ-оу. Пъг дръпна стола си и забърза по стълбите. След малко Рейчъл и Отъм видяха вратата да се отваря и на екрана се появи усмихващия се Пъгсли.

– Хей, каза Рейчъл. – Пъг е на телефона.

– Да, това е нашият приятел Пъг. Отъм насочи Водното конче покрай Пъг и навън по коридора.

– А това е коридора горе, каза Рейчъл.

Ригър погледна Катрина и ѝ намигна.

– Какво виждаш сега? – попита Отъм.

– Стълбите най-горе. Рейчъл скочи от стола и се затича към стълбите. Другите я последваха, а Отъм все още държеше управлението.

Долу на стълбите, Рейчъл се втренчи в странното същество, което кръжеше горе. – Това буболечка ли е?

– Ъхъ – каза Отъм. – Но е умна малка буболечка. Помахай ѝ.

Рейчъл помаха, а Отъм използва телефона си, за да движи Водното конче напред назад.

Рейчъл го накара да се снижи и Донован запърха надолу по стълбите.

– Дръж ръцете си изправени – каза Пъг от върха на стълбите.

Рейчъл държеше ръцете си заедно, пред нея, и Донован се спусна и кацна в тях.

Отъм изключи захранването.

– Толкова е сладък. Рейчъл погледна малкото същество. – Как го хвана?

Те се засмяха.

– Ригър го направи – каза Катрина.

Рейчъл погледна Ригър с широко отворени от учудване очи. – Наистина ли?

– Е – каза Ригър –Много ми помогнаха г-ца Отъм и Пъг.

Рейчъл издуха малко въздух към Водното Конче. – Иска ми се да знаех как да го накарам да лети.

Отъм погледна Ригър. Той повдигна рамене.

– Мисля, че трябва да шепнете магическите думи – каза Пъг, когато слизаше по стълбите.

– Какви магически думи? – попита Рейчъл.

Пъг се наведе близо и прошепна нещо в ухото на Рейчъл.

– Хъ?

Той прошепна отново.

Рейчъл се закиска. – Добре, ще видим. Вдигна ръцете си малко по-високо и каза: – Хоки поки, канела и пай. Ето идва мечка, хайде полети.

Отъм набра стартовия код и Рейчъл ахна, когато крилата на Донован започват да трепкат. Той се вдигна и стигна до тавана, където започна да кръжи в кръг.

– Еха! Рейчъл извика като се обърна, за да задържи погледа си върху Водното конче. – То наистина е вълшебно.

Отъм помогнал на Рейчъл да използва контролите на телефона, за да насочва Донован да лети из хола.