– Колко ли е сахатя, бай Пенчо?
– Трябва да има два – обръща безнадеждни очи към небето той: нито една звезда, нито един луч.
– Не ни спори… дийй! – се обръща каруцаря към конете, като завъртва камшик.
И пак отново се подема монотонното «дрън-дрън-дрън»… И този звук унася бай Пенча… Спи ли, буден ли е, той сам не знае. Носи го волна мисъл нанякъде, той не може да разбере защо като всички хора не се е прибрал в къщи, ами в тая страшна нощ го влекат пощенски кола в чужди краища… А в къщи – как е хубаво сега в къщи?… Топло, да се обтегнеш, да не станеш… Пламнала нажежената печка, забумтяла, забухтяла, сякаш тананика някаква стара песен и ти се унисаш… Хвърли едно дърво, още едно и спи, не помисляй… Бай Пенчо задрямва в кожухът си и вижда своя дом, целия свят, и като да хлътва в него.
– Ех, хубаво беше едно време… не като сега – минава през главата му и той си спомня занаята: като всички хора работи си кожухарството; ех, просто, ама добро барим и сам глава на себе си – па и прилягаше му. Мющерии от първите хора му идеха на дюген и нямаше нужда да се подлага на такива теглила: всред зима, студ, мраз да върви с пощата. Но нали няма късмет, не му тръгна, заряза занаята, сега трябва да кара служба… А тежка е тази служба – не е за него. Да е някой по-млад – белки, а той четиридесет и пет години вече минава. Ех, колко много той е живял, колко нещо е минало през глава му и пак… Той не си е отдъхнал, не е поживял, света да види. Все денем и нощем на работа – чуждата работа има ли свършвание?… А той е женен и деца у него дал господ. Ей момиче, да е живо, израсло, отърсило се, до година до друга момци под стряха му ще вземат да подсмърчат… Че той тъй да им се понагледа, да им се понарадва още не е успял и ей го – години си вървят – той е, гдето се казва, вече с едина крак в трапа… И кога да ги види? Кога да им се понарадва? Върнал се в къщи премръзнал, уморен, убит, света му докривял и – изхука ги. Нима той иска да ги гълчи? – Ами като му докривяло, та сам не знае на кого да си изкара гнева?… Тръшне се, наспи се, стане, хапне надве-натри и пак в службата се впрегне… Какво да сториш? Сякаш от света са го отрязали. И какво – от света? Децата му как са израсли – не е видял!…