Лунен Танц

Глава 2

Енви усещаше как с всяко следващо стъпало, жегата става все по-осезаема. Опита да отпусне напрегнатите си мускули и намери своето каре на дансинга. Направи няколко крачки в посока Тревор. Непознати пръсти опипваха голата ú кожа, а чужди тела се търкаха о нея. Имаше чувството, че е попаднала на дъното на развратна дупка.

Дансингът беше по-тъмен от тези на клубовете, в които беше ходила или работила. Харесваше ú, че това придаваше някаква неприкосновена интимност. Нямаше отделни двойки. Всички топли влажни тела се сливаха безразборно. Усетила новата атмосфера, Енви плъзна ръце нагоре, оставяйки пръстите си да шарят свободно по чуждите тела. Адреналинът започна да пулсира по цялото ú тяло в ритъма на музиката.

Без да има за цел да предизвиква Тревор, тя просто затвори очи и се понесе с мелодията в сладострастен танц.

Произволните докосвания ставаха все по-смели и принудиха Енви да отвори очи. Откри, че е заобиколена от мъжки гърди – някои разголени, други прикрити със съблазнителни материи. Тя не посмя да ги погледне в очите.

Малко замаяна, Енви бавно започна да отстъпва назад. Мъжете неотлъчно я следваха в горещия танц. Усетила по гърба си студеното желязо на клетката за танци, Енви вдигна поглед към малката платформа. Погледът ú се преплете с този на танцьора. В момента той караше момичето да коленичи под него в покорна позиция.

Енви и танцьорът така се втренчиха един в друг, че всичко в помещението остана на заден план. Погледът на мъжа я приковаваше, сякаш нея е подчинил. Очите му бяха светлосини с плътен тъмен обръч около ирисите. Стори ú се, че никога не е виждала толкова въздействащи очи. Можеше да ги гледа с часове и пак да иска още. Това я плашеше.

Погледът му я пронизваше, като че ли вече добре познаваше всяка нейна извивка. Очите му уверено гъделичкаха цялото ú тяло и се спираха на определени зони… сякаш шареше с пръсти по нея. Поривът да се метне на решетките и да му се моли да я обладае, беше твърде силен да му противостои.

Енви извърна поглед от покровителствения взор и опита да си напомни, че може да напусне дансинга когато пожелае.

Тревор не се забавляваше, макар да се опитваше да се впише и отдаде на всеобщите страсти. Причината да е тук не бяха сексапилните момичета и танците. Истинската мишена за него беше мъжът в клетката.

Името на танцьора беше Девон Сантос. Той бе последният човек, видян с Кели Фостър – 20-годишно момиче, открито мъртво на съседна пряка миналата седмица. Преди да намери смъртта си, Кели бе деляла същата тази клетка с Девон.

До този момент, Тревор знаеше, че жертвата била напуснала работа в стриптийз клуб “Нощна Светлина” малко по-рано. Първата ú работна смяна в “Лунен Танц” бе последната ú нощ сред живите. Нейната смърт не беше единственият случай, който Тревор разследваше, но беше полезна следа. Който и да беше захвърлил тялото ú, го беше поднесъл като подарък на пумите и ягуарите.

Девон беше съсобственик на клуба, заедно с двамата си братя – Ник и Уорън – и единствената си сестра – Кат. Носеше се слух, че “Лунен Танц” и “Нощна Светлина” водят тайна война, а семействата враждуват, откакто и двамата бащи изчезват преди повече от десет години.

Тревор присви очи. Знаеше истинската причина за тази ненавист. Това не бяха обикновени заведения. Те бяха собственост на шифтъри. Клубът, в който Кели беше работела, принадлежеше на шифтър-пуми. Тя беше напуснала работа, постъпила на нова при шифтър-ягуари и намерила смъртта си едва ден по-късно. Съвпаденията бяха твърде подозрителни, за да са случайни.

Ако хората знаеха, че сред тях живеят шифтъри, щеше да настъпи повсеместна паника. Но тайната се пазеше успешно, вече дълги години. Шифтърите играеха по човешките правила и това позволяваше незабележимото съжителство на двете раси. Ако тайната се разркриеше, човешкото съзнание щеше да потъне отново в тъмните векове.

Според секретното звено за паранормални явления към ЦРУ, въпросът следваше да се разглежда както случаите с НЛО и срещи с извънземни. Правилото повеляваше лъжи, подмяна на факти и укриване на информация. Съществуваха много по-големи злини за човечеството от шифтърите... същества, които оживяваха само в най-зловещите филми на ужасите или такива, за чието съществуване човечеството още дори не подозираше.

Но стигнеше ли се до убити и изчезнали хора, отрядът беше длъжен да се заеме с разследване.

Тревор прикова поглед към клетката, защото забеляза, че вниманието на Девон се прехвърли към друга жертва, отвъд решетките. Кръвното му скочи стремглаво, щом разпозна новата мишена. Девон беше втренчен в Енви, която се сучеше около външната страна на клетката, заобиколена от внушителна група мъже.

Какво, по дяволите, търсеше тя тук? Тревор изостави почитателките си и без да се двоуми си запробива път към нея през тълпата.

Девон изръмжа тихо, когато видя как пръстите на непознатото момиче обхващат решетката. Надушваше топлината, която Енви излъчваше и тя му въздействаше. Обви пръсти около нейните и бавно и съблазнително ги прошари надолу по ръцете ú.

Тъкмо когато Енви понечи да вдигне поглед към еротичния танцьор, някой рязко откъсна ръката ú от решетката. Тя запна изумена, разпознала натрапника. Абсолютно беше забравила за Тревор! Сладострастното ú настроение се изпари. Гняв обзе цялото ú същество щом си припомни причината да е тук... отмъщение.

– Какво, по дяволите, правиш тук? – тросна се Тревор, опитвайки се да я отскубне от клетката и опасния обхват на Девон. Ако ягуарът беше убиец, то начинът, по който гледаше Енви подсказваше, че тя е следващата му цел.

Енви все още стискаше здраво решетката със свободната си ръка. Собственическото отношение на Тревор я нервира. Той се държеше сякаш тя е нарушила правилата, а не самият той. С най-мила усмивка, тя му отвърна – Дойдох да танцувам... също като теб.

Тревор присви устни. Разбра, че го е видяла. Но тя не разбираше, че той използваше танца за прикритие. Той дори не бе попитал момичетата за имената им. Двамата се гледаха изпитателно, докато той най-накрая не въздъхна.

Приведе се към ухото ú и прошепна – Мога да обясня.

До този момент неслучайно криеше истинската си същност пред нея. Считаше, че и тя, както и малоумният ú брат, ще реши, че я използва, за да получи достъп до баровете, в които работеше.

– Хайде – опита се отново да я отвлече от страстите на Девон. За секунда извърна очи към ягуара. Ако погледът убиваше, от Тревор щеше да остане жалка локва кръв. Той отвърна подобаващо и се зае отново с Енви.

Тя отърси глава. Обзалагаше се, че има алиби. Но преди да му даде думата, обяви – Дойдох да танцувам. Мога да го правя с тези симпатични типове, но ако искаш можеш да се присъединиш. -

деликатно повдигна вежда, сякаш ú беше все едно.

Тревор бавно извърна очи зад рамо и огледа жадните погледи на изчакващите мъже. – Да ви няма! – изръмжа с убийствен тон и се промъкна още по-близо до Енви. Ако щеше да танцува, то той беше единственият ú партньор.

Енви се намуси. Тайно се чудеше какво изведнъж събуди ревността му, щом допреди миг бе погълнат от съблазнителния танц с други девойки. – Хич не си забавен.

Най-накрая пусна ръката си от решетката и прокара пръсти по тялото си. Равнодушно измъкна тейзъра от джоба си и опипа ребрата на Тревор.

Изправен, Девон наблюдаваше с интерес малката червенокоска, която го беше завладяла така силно. Не му харесваше аромата на мъжа, който я заграждаше. Миришеше на барут, а това означаваше, че носи скрито оръжие. Протегна се и отключи клетката. Отпрати партньорката си да почива.

Допря пръст до ухото си, за да чуе по-отчетливо брат си по невидимата слушалка. Научи, че момичето пред клетката е въорежно с тейзър и възнамерява да го използва срещу някакъв мъж. Плъзна поглед над дансинга в посока черния прожектор. В сянката видя Ник, готов да се намеси при нужда.

Гласът в слушалката беше на Уорън. Девон заключи, че най-големият му брат е наблюдавал камерите за нощно виждане по подиума.

Девон се загледа в малките пръсти на червенокоската, които опипваха новодошлия. Прииска му се да го удуши. Тъкмо в този момент забеляза метален отблясък около таза на мъжа. Сви устни в лека усмивка, решен да не се намесва все още.

– Оставете на мен – прошепна Девон в микрофона.

Чад и Джейсън си размениха усмивки. Предвкусваха зрелище и потеглиха към стълбите, за да се приближат.

Тревор изведнъж осъзна, че Енви дори не му беше споделила, че ще идва и се запита защо се чувства толкова виновен. – Попитах те какво правиш тук – повтори с по-овладян тон. Приближи се още повече, с което направи грешка. Почти забрави мисълта си, когато цялата му кръв се съсредоточи в слабините. Беше се възбудил за пръв път, откакто беше влязъл в клуба.

Енви се притисна съблазнително към него, за да може бързо да отскочи. – Дойдох, за да ти дам нещо – отговори тя. Съсредоточи цялата натрупана през последните минути страст в очите си, за да го разсее.

– Надявам се, че съвпада с онова, което имам аз за теб – отвърна Тревор, разнежен от ръката ú, обхванала слабините му.

– Да видим – изсъска Енви и включи тейзъра върху твърдия му член. Преди дори да гъкне, Тревор се разтърси и строполи на колене.

– Опа! – изохка Енви и бързо прибра тейзъра, преди да избяга. Нямаше никакво желание да стои пред Тревор, докато се съвземе.

Докато си прокарваше път през тълпата, Енви усети, че някой сграбчва ръката й. Помисли, че е брат ú и дори не си направи труда да погледне. Тръгна, накъдето я поведоха без съпротива. Когато все пак вдигна очи, видя как я вкарват някъде през малка врата.

Преди дори да успее да се обърне и огледа, Енви чу хлопване и превъртне на ключ. В бледата светлина различи телевизионни екрани и мъжа от клетката. Тя понечи да проговори, но той ú отне думата.

– Реших, че ще е най-добре да се насладиш на изпълнението си на безопасно място – смигна Девон и посочи един от екраните.

Енви погледна екрана. Мислеше, че при вида на Тревор, сгърчен от болка, ще я напуши смях... но всъщност ú дожаля. Сърцето ú се сви. Високо оцени, че не гледа наживо, защото със сигурност не искаше да чува звук.

Безмълвно, догледа как Чад и Джейсън изскачат от тълпата и помагат на Тревор да се изправи. Не разпозна какво си казват, но щом видя как Тревор отблъсква Чад с повече сила, отколкото се предполагаше да има след това изживяване, очите на Енви фиксираха вратата. Искаше ú се да избяга преди да има пострадали.

Танцьорът поклати глава предупредително. Стоеше между нея и вратата. Енви извърна отново поглед към монитора и с изненада установи, че Джейсън прилага схватка на Тревор, докато брат ú му слага белезници.

Бясна на детиснката си постъпка, тя се запъти към вратата, решена да уговори брат си да освободи Тревор. Но същата ръка отново я сграбчи и спря. Тя се втренчи в хватката, но не вдигна поглед към очите му. Беше ясно, че вината за цялата бъркотия беше нейна. Гузната ú съвест само подсилваше гнева и дързостта й.

– След като видя на какво съм способна, мислиш ли, че това ще ме спре?

Стрелна го право в очите, но куражът ú се изпари под влияние на неговите. Отблизо, те бяха още по-изумителни, отколкото когато ги зърна за пръв път през клетката.

– Които и да са тези двамата, може би е добър ход да ги оставиш да извадят този тип от клуба преди да се върнеш на дансинга.

Девон отправи предупреждението, захласнат по огъня в очите й. Сякаш виждаше как е наежила косъм, решена да спаси онзи, когото току що бе ранила... не че щеше да ú позволи. – Как се казваш?

– Защо? – отскубна ръката си Енви. – За да ме впишеш в списъка за забранен достъп до клуба?

– Едва ли – Девон се намуси на идеята. – Но ще се наложи тейзъра да остане в джоба ти до края на вечерта.

Той проследи погледа ú, втренчен в екрана. Жертвата ú беше изчезнала.

“Мамка му” – каза си Енви наум. Подпря се на вратата и усети пулсацията ú в ритъм с музиката отвън. Прехапа устни. Знаеше, че е прекалила. Припомни си втората причина, която я доведе в “Лунен Танц”. Подвоуми се дали моментът да отвори дума за работна позиция е подходящ. Защо да не опита? Като ще е гарга, да е рошава.

– Дали клубът набира персонал?

По лицето на Девон се разля бавна усмивка. Какво ли не даваше да я вкара в клетката си, за да опитоми огъня в нея.

– Танцуваш ли? – попита той с надежда.

Енви се ококори при спомена за неговия танц. Слабините ú пламнаха,… но за съжаление бузите ú също.

– Не – прошепна твърде категорично тя. – Не танцувам. Барман съм в някои клубове в района и възнамерявах да кандидатствам тук.

– Жалко – съжали Девон и пристъпи към едно чекмедже. Изтегли бланка за кандидатстване и ú я подаде. Все още не му беше казала името си, но ако попълнеше формуляра, щеше да разкрие цялата информация, на която той се надяваше. Девон искаше и да се увери, че не е работила за “Нощна Светлина”.

Беше му омръзнало да им пращат хора, с цел тайно проучване. Именно Куин беше прекратил дружбата между пуми и ягуари. Затова, беше крайно време пумите да оставят ягуарите на мира.

Последното им наето момиче, беше изпратено от “Нощна Светлина”. След първата му смяна, беше намерено убито. Сега пумите, а и ченгетата проучваха “Лунен Танц”. За зла участ, през първата си работна смяна, момичето бе пожелало да танцува с Девон в клетката.

Девон издърпа стола от бюрото. Знаеше, че най-бързият начин да задържи заложницата си, бе да ú даде каквото иска. – Може да попълниш формуляра още сега. Току виж си получила работа още тази нощ.

Енви седна, но отново извърна поглед към монитора. – Смяташ ли, че собственикът е видял как поразявам Тревор? – прехапа устни при представата как би изглеждало отстрани. – Много ми се иска да не го бях сторила.

Девон се надвеси над облегалката на стола ú, сякаш гледаше екрана внимателно. Приближи устни до ухото ú и попита – Ако те беше видял и разпитал, какво щеше да му отговориш?

Вдиша дълбоко и бавно, докато миризмата ú не облада цялото му същество.

Енви понечи да се обърне и да го погледне, но се сепна. Усещането, което неговата близост ú носеше, накара рамото и шията ú да настръхнат. – Бях лоша – пое въздух и отново усети горещина да облива слабините й. Този тип си играеше със сетивата й. Не знаеше дали да се обърне и да го оближе или да се втурне да бяга.

В крайчеца на устата си, Девон се усмихна, но остана неподвижен – Значи си набелязваш мъже и ги тормозиш с тейзър за забавление?

Надушваше възбудата й. Панталоните му набъбнаха.

– Не.

Енви се зарадва на възможността да излезе от неудобната ситуация. Грабна писалка от бюрото и се захвана да попълва формуляра.

– Само онези, които го заслужават – прекрати темата тя.

Девон стоеше изправен и бореше порива да я изправи от стола и постави върху бюрото с лице към себе си. От тази позиция играеше тайно с копринената ú коса, разпиляна по облегалката.

Изчака я безмълвно и поглъщаше жадно всяка изписана дума през рамото й. Енви Секстън. Слава Богу, дългият списък от клубове, в които беше работила не включваше онези на пумите и вампирите. Той знаеше, че ако пожелае, може да я освободи от почти всичките ú други ангажименти. Нужно беше единствено да прозвъни едно две места. Нямаше намерение да ú споделя пъкления си план.

Енви попълни бланката и понечи да се изправи. Но Девон я спря с ръка на рамото й. Бързо взе формуляра и тръгна към вратата.

– Стой тук. Връщам се след малко с отговор.

Посегна към дръжката на вратата, но тя заговори и го спря.

– А ти как се казваш? – попита Енви. Чудеше се дали сама да не предаде документите си лично на собственика. По този начин, щеше да отметне и интервюто.

– Девон Сантос – отвърна той и изчезна преди тя да продума. Той знаеше, че Ник чака пред вратата, защото го надушваше. Връчи му документа и обяви – Имаме си нов барман.

Изчака брат си да се увери, че данните съвпадат с изискванията им.

Ник се беше разправял с група вампири и техни поддръжници досега. Успели да се вмъкнат в клуба, бяха развалили настроението му. Ненавиждаше вампирите и всички хора, достатъчно глупави да се навъртат около тях. В кандидатурата на момичето нямаше признаци да е една от тях. Ник надушваше възбудата на брат си и реши да не му пречи.

Най-сетне върна документите на Девон и заръча – Кажи ú да си остави тейзъра у дома.

Ник огледа брат си внимателно и добави – Кат каза, че онзи когото е ударила с тейзъра е гаджето ú, а този с белезниците – брат й.

– Гаджето ú носеше оръжие. Надуших го. – Девон вдигна рамене и присви очи – Възможно е да си го е заслужил.

– Внимавай с това момиче. – Ник поклати глава, щом видя пламъка в очите на Девон. – Ако я искаш, тя е твоя отговорност, докато работи тук. – Ник оголи зъби, защото долови близостта на вампир. Без да продума, хукна нагоре по стълбите.

Енви се оглеждаше нервно. Забеляза асансьор, който не беше видяла по-рано. Леко повдигна вежда, щом видя малка клавиатура, вместо просто копче. Зачука нервно с писалката по бюрото. Чудеше се колко време ще я държат там. Искаше да знае дали Чад действително е арестувал Тревор или просто го е изгонил от клуба.